Archimedes Inspiration - Project Ðelta
Project Ðelta
Fury team: Алла Данабашева, Велина Дойчева, Христо Томов, Димитър Смилянов, Надежда Данабашева
Дата на посещение: Април 15, 2019
Нашето време: 94:00 минути
Световното приключи, време е за забавления. Първата стая която избираме да посетим в Лондон по препоръката на достатъчно много хора е Проект Делта.
Започвам разказa си с факт, това не е моята стая. Продължавам с твърдението, това няма никакво значение.
Проект Делта е стаята която може би от всички изиграни от мен стаи е най- вече водена от историята. Както в последствие отбеляза неколкократно Христо, сценарият е като в добре направен sifi сериал, има много неизвестни, има много повратни обрати, има неочакван край и в центъра на всичко това сме ние, екипажът на космически кораб Венера, като нашата цел е да занесем биологични експерименти до друга планета за да я колонизираме посредством генно инженерство и да я направим обитаема за хора.
Сега е моментът да напомня, операторът на всяка стая може да "break it of make it for you" или иначе казано или да ви подготви за страхотно приключение или да направи точно обратното. За мен в Archimedes Inspiration беше обратното. Дамата която ни посреща е мила и видимо заинтересувана за имаме страхотно приключение, но ... Първо, говори много дълго, второ, говори много тихо. През цялото време почти не чувах половината думи които излизаха от устата ѝ. Неколкократно ни беше казано че стаята е ужасно трудна, че не се иска сила, че трябва да четем, че трябва да сме концентрирани, че трябва да внимаваме, че трябва да се координираме, че трябва да имаме фокус. Накрая на този инструктаж не се чувствах като спортист готов да поставя рекорди, а като отегчен ученик когато чуе финалния звънец. През цялото време докато играехме, настройката ми беше че решенията не може да са толкова лесни, защото стаята би трябвало изключително сложна. Чувствах се като завързана, да не пипам това, да не слушам онова. Имаше някаква странна част от инструктажа да гледаме видеа по време на играта, които може да се повтарят, но можело и да не се повтарят. Това ме напрегна неимоверно, гледайки части от историята на видео през цялото време се опитвах да се концентрирам, но в главата ми пищеше някаква червена лампа, че сега ще пропусна нещо което е критично за оцеляването ни и няма повече да имам достъп до него. С две думи, момичето наистина ме пренави, което попречи на това да изживея стаята пълноценно.
Но стига толкова за моите лични нагласи. Изключително умно използване на пространството, такова нещо съм виждала само в една стая в София и тя е The Lost One. Страхотен аудио пъзел, може би най- любимото ми нещо в тази стая. Управление на космически кораб с роля за всеки, капитан на пулта, пилоти на модули, навигатор. Малко дългичък разговор с AI, който на финала все пак доказва че хората сме все още по- умни от изкуствените интелекти. Засега.
Система за генно инженерство (управлявана от космически бластер за Бога!) и порталът тип Стар Трек даже няма да ги споменавам, допринасят супер много за атмосферата. Успяваме да излезем за по- малко от определеното за стая време и операторката идва да ни обясни пропуските в историята които ние сами сме си направили и да отговори на въпросите, чийто отговор не сме намерили. Всичко си идва на мястото и реално е много логично, сигурно щеше да е велико усещане ако бяхме открили всичко сами.
И все пак трябва да отбележа, тук ни направиха най- епичната снимка на екипаж правена някога и към момента е най- любимата ми снимка правена някога в стая за бягства. Допълнително, снимката е реална и я нося в калъфа на телефона си от този ден, та и до сега.
Нашата снимка 👩🚀👩🚀👩🚀👨🚀👨🚀 --> 🚀☣️ -->👾
Снимката на Archimedes Inspiration 😊
Most. Badass. Crew. Ever.