Twin Lodges - Стаята без време

Стаята без време

Fury team: Георги ГеоргиевЙордан Данчев, Цвета Данчева, Димитър СмиляновНадежда Данабашева

Дата на посещение: Юли 19, 2017

Нашето време: 41:00 минути

Нека започнем с това, че част от нашият отбор не е гледал сериала, нито филма и нямаме никаква емоционална привързаност към историята за Twin Peaks. След като изиграхме стаята разбирам, че това не е изискване. Все пак според мен помага, тъй като за мен много неща бяха просто странни, постфактум гледайки екрани от сериала разбирам че стаята всъщност е целяла да има много близък визуален дизайн и частично е успяла - червените пердета, Венера Милоска, трите фотьойла и така нататък.

Локацията на стаята е атрактивна, но като че ли атрактивните неща се изчерпват с това. Сайтът е леко объркващ, на с кратка комуникация успявам да направя резервация. Появяваме се в уреченият ден и час, вратата се отваря (няма звънец и по принцип е заключена) и биваме поканени в лобито.

Помещението е било бар вероятно в края на 90-те години или малко по- късно. Лобито не е пипано от тогава, стените са в огледала, някой от тях счупени. Поканват ни на диванчета от изкуствена кожа и ни подават да попълним декларации на леко олющена маса. Нямаше да е проблем и даже бих го приема като въведение в стаята, ако всичко това не беше покрито в пластове мръсотия - от прах, години пушене в помещението (знаете я тази лепкава миризма) и паяжини. Вече знам че стаята е правена с минимален бюджет и отправям кратка молитва след като не са се постарали да почистят входа, поне да са се постарали със стаята.

Началото полагаме успешно и се движим по загадките с прилично темпо, по едно време даже ми става интересно. Някъде по средата на играта всичко се разпада и започват безумни загадки и още по безумни решения, буквално едно след друго. Пулим се, искаме жокери, през цялото време чуваме звуците на Windows които идват някъде отвън (очевидно от опитите да ни модерират играта). Започвам леко да се изнервям, сядам на едното кресло и очаквам отборът да довърши. В някакъв момент влизат хората които ни посрещнаха и аз осъзнавам че всъщност сме приключили което ме кара да избухна в истеричен, продължителен, искрен смях за поне 3 минути. Градация няма, няма финал има „Добре дошли в Бялата ложа“ (и досега не знам какво е Бялата ложа, явно е нещо много важно обвързано със сериала).

Питам (понеже последната загадка е WTF КО-ПЕ-ЛЕ каква глупост) как е трябвало да свържем предмет А с предмет Б (примерно транспортир със солница) и като цяло кое трябва да ме наведе на мисълта че загадката се решава така. Отговарят ми "Ами, повечето хора понеже НЯМА КАКВО ДРУГО ДА ПРАВЯТ и се сещат че това е правилното действие". Мерси, искам да си ходя.

На излизане попитах колко стаи са изиграли. Една. Това обяснява всичко.

За финал, ако мислите че сте напипали супер бизнес модел, но нямате пари, не се опитвайте да с пръдня- боя. Ако бързате да изкарате кинтите, нямате време и желание да се мотаете повече от 2 месеца за да пуснете „продукта“, не познавате конкуренцията, нямате идея за бранша и неговите вече установени правила, не слушате съвети (тъй като знам че такива са били отправени, но видимо решението е било - няма време за промени и е по- смислено да се вадят пари вместо да се оправя геймплея и загадки), моля ви спестете ни на всички мъките и просто не го правете!

Нашата снимка 😊

Стаята на Twin Lodges вече не съществувa.

Previous
Previous

Paradox Project - The First Story

Next
Next

Случват се удивителни неща