Sawroom III - Краят на играта
Краят на играта (тест на стаята малко преди отварянето ѝ за клиенти)
Fury team: Георги Георгиев, Венелин Горнишки, Христо Томов, Димитър Смилянов и Надежда Данабашева
Дата на посещение: Юли 24, 2019
Нашето време: 90:00 минути
Sawroom са странни птици. Не ме разбирайте погрешно, те са страхотни симпатяги и чудесна компания. Винаги, когато се съберем с тях, не можем да спрем да си говорим за стаи и пъзели. Но никога няма да разбера пълната абсурдност на желанието им да играят мега страшните стаи с подлудяващи и понякога физически елементи, от които бих дръпнала на километър. Само като чуя за преживяванията им в стаите в Гърция - актьори, гоненици, преследвания, майнд фък ситуации и чист психиделик - на който нормален човек никога не би се подложил. Кудос.
Когато ни поканиха да тестваме новата и последна за момента стая от поредицата Sawrooms, която е инспирирана от богатия им опит в хорър жанра, не бях сигурна. Получих линк към тогава все още неофициалната страничка на играта и го изпратих на отбора. В нея информативно научихме, че в стаята ще има актьори, че не бива да оказваме съпротива и че като ни гонят, трябва да бягаме и да се крием. Няма нужда да споменавам, че това автоматично ме отказа да играя, но разбира се реших, че отборът ще е навит, те винаги намекват, че заради мен не играем страшни стаи и вероятно пропускаме интересни посещения. Все пак след малко дебати изводът беше, че ако тепърва ще играем хорър стаи, може би е добре първо да топнем пръст във водата, а не да се хвърляме с главата напред, както предвещаваше информацията за стаята. Затова в крайна сметка след малко уговорки, обещахме да тестваме загадките и последователността на стаята без допълнителните елементи (разбирай без актьори и без гоненици).
Стигаме на добре познатата ни локация на Sawroom II - Отмъщението. След кратка интродукция и много размахани от мен показалци със заплахите “само да сте стъпили в стаята” и “никой да не ме пипа”, влизаме да играем.
Да започнем от там, че като размер, тази стая е най-голямата от трите на тази компания. С помещенията е работено умно и са утилизирани по супер подходящ начин за играта. Когато е необходимо, е широко и има достатъчно място да се съберете и да мислите заедно; когато е необходимо, е малко по-интимно и ви ограничава по удачен начин спрямо сценария.
Декорите са абсолютно фантастични и са точно каквото очаквате от Saw. Всеки елемент, с който се сблъсквате, има задачата да ви вкара още повече във филма. Един от елементите в първото помещение беше особено впечатляващ и макар че в крайна сметка не е част от играта (и слава богу), през цялото време ме караше да се оглеждам. Началото на играта е особено силно, и без да ви разказвам детайли, за да не ви разваля приключението, ще кажа, че с Жоро винаги сме си били близки, ама след тази стая се чувствам буквално завързана за него. И винаги съм смятала, че във Венски има нещо божествено, просто до преди тази стая не бях сигурна какво, като си отворих очите след началото на играта разбрах.
Загадките, очаквано, са много силни. Логични, интересни, някои от тях многопластови, карат те да се връщаш назад и да използваш вече познати елементи по нов начин, което нека си признаем, винаги е як момент. Има бързи и бавни загадки, загадки за високи и ниски, визуални загадки, загадки с цветове, загадки с природни елементи, загадки със забранени субстанции, изправени сте пред невъзможен избор – всичко, което търсите в една адреналинова стая, направена с много мислене и фантастично изпълнение, е тук.
Въпреки че загубихме част от екипа по време на играта (не питайте), завършихме 90 секунди след определеното време от 90 минути. Не разбрах кога минаха; всяка една от тези минути беше напомпана с адреналин, с решаване на загадки, комуникация и викане на момчетата, с взиране и зяпане във всяка една малка, пипната до съвършенство детайл, или наблюдение на това колко много момчетата се забавляваха разнищвайки този шедьовър на приключенията. Sawroom продължават да растат и да правят още по-впечатляващи стаи, това е най-доброто им изпълнение до тук, шапка свалям.
След всичко видяно и изпитано в тази стая, накратко:
Няколко съвета за определени загадки, които те вече знаеха, че ще имаме и съм убедена, че са пипнали за старта.
За мен това е най-страшната стая в София, поне засега. Аз лично никога не бих играла на “Are you fucking insane?” трудност, но за хора, които обичат това, ще го получат в големи дози.
Не се учудвам, че Sawroom са една от трите компании, които успешно продадоха франчайз зад граница през 2019 година. Не само очаквано, но и напълно заслужено, защото обичат това, което правят, и го правят добре с желание и слушат обратната връзка.
За мое огромно съжаление, затвориха Sawroom I - Началото през 2019. За мен това си остава една от стаите, които опитах въпреки дискомфорта от подобен род приключения и която ми даде увереност, че в умерени дози напрежението може да направи изживяването още по-силно. Това беше и един от първите ни рекорди и една от най-любимите снимки на отбора, правена някога. Ще ми липсва.
След резултатите на Top Escape Rooms Project Enthusiasts' Choice Award или казано накратко TERPECA, Sawroom II - Отмъщението се нарежда на 124-то място в света. В СВЕТА, не у нас. За мен това си остава страхотно признание за екипа и гледайки резултатите от класирането, хорър жанра набира неимоверно голяма скорост в ескейп приключенията и определено Saw са на правилен път, следващата година Sawroom III – Края на играта да е в челните позиции на класацията.
Нашата снимка 🔪🐷
За съжаление, след като излязохме, унесени в сладки приказки пред стаята, забравихме да си направим снимка. Два часа по-късно, след като половината отбор се беше разпръснал, с Йосиф осъзнахме, че сме пропуснали този момент, но когато дойдем отново да играем, няма да се повтори 😀