60 Minutes - Lord Of The Rings - Mines of Moria
Lord Of The Rings - Mines of Moria
Fury team: Велина Дойчева, Христо Томов, Димитър Смилянов, Алла Данабашева
Fury време: 60:00 минутиДата на посещение:
Февруари 23, 2019
Не играх тази стая. Когато започнах да правя резервацията, установих че има малък дисклеймър на който пишеше: "In this room, the squat walk is mandatory. 🙂". Познавайки моята изключително спортна натура, се отказах от посещение и изпратих отбора да играе без мен. В последствие установих че минаването на стаята може да стане и просто с лазене, и нямаше да е първият път когато се налага да лазя в стая, но уви, дисклеймърът ме разубеди изобщо да опитам.
След ставане по тъмно и шофиране повече от 6 часа (в сууупер скапаните условия, колата приличаше на извънземно след целия сняг, сол и студ през които премина), пристигаме в Букурещ и имаме точно 4 минути да паркираме колата и да спазим часа на резервацията.
Посрещането в стаята е леко невзрачно, групата преминава през детски рожден ден в пика на празненството, уви на пътя към рецепцията. След малко прескачане и побутване, се стига до рецепцията където млади момчета без особен ентусиазъм или въвеждане в историята провеждат с нас стандартния разговор дали сме играли ескейп стаи и прочие. Оставят ни в края на дълъг коридор, където трябва да намерим начин да влезем в стаята, тоест загадките започват още от там.
Повечето пъзели в стаята са механични, което е страхотно, ние обичаме механични пъзели. Всичко свързано с топчета, греди, насочване на светлина и така нататък ни кара да се палим и обикновено е почти невъзможно да забием на подобно място. Механичните пъзели обикновено са и лесни за обратна връзка, когато си решил каквото е трябвало да решиш, нещата се случват. Което си противоречи с информацията посочена в началото на този пост, бягството от тази стая се оказа невъзможно за Фюри. Но ще стигнем и до там.
Атмосферата и декорът на стаята отговарят на името, в мина сме. Всички помещения са еднотипни, все едно преминаваш от една подземна зала в друга подземна зала, обрасла с мъх. Което като че ли малко ограничава възможността за WOW ефект когато попаднеш в ново помещение и си ... ха, напредваме. Пъзелите освен че са механични са логични и интересни, с изключение на този, в който някой от отбора трябва да седи неподвижно с вдигната ръка за повече от 5 минути, за да може отборът да напредне, можеше да се измисли вариант в който след поставяне на предмета да не се налага да играеш ролята на свещник.
Най- големия минус на тази стая е, че няма начин в който целият отбор да решава и играе през цялото време. Още по- лошото е, че двете сюжетни линии не са балансирани, докато едната води до повече от 50% от загадките в стаята, другата съдържа няколко пъзела и много висене на едно място за много време. Което не е кул, все някой се оказва прецакан, а в последствие има доста разговори за да сглобите по памет целият геймплей и да разберете решението на стаята.
За съжаление бягството е обвързано с един единствен предмет, което се оказа слабото място за отбора. По време на играта предметът (а именно the one and only ring) беше загубен. След изтичането нa времето и намесата на оператор, научаваме страшната истина, пръстенът трябва да бъде открит защото (за Бога!) те наистина имат само един пръстен на разположение, а следващата група е на път. След достатъчно много търсене, пръстенът е открит в луфт между вратите между две помещения. Спасихме играта нa следващата група, но общото усещане от стаята остана малко ... горчиво.
В заключение, разделянето на групата става с интересна механика + един от най- яките големи, масивни механични пъзели се намира в тази стая. Не е най- интересната стая която можете да посетите в Букурещ, със сигурност не е и най- лошата.
Нашата снимка 🐉🧙🐲