King's Room - IT
IT
Fury team: Иван Минчев, Христо Томов, Георги Георгиев, Цвета Данчева, Димитър Смилянов, Надежда Данабашева
Дата на посещение: Февруари 11, 2018
Нашето време: 120:00 минути
Розови еднорози бягат по тучни поляни, a под копитцата им се вдига вълшебен прашец. От задниците им излизат блестящи и пъстри дъги, а наоколо дългокоси нимфи пеят магически куплети. Спокойствието те обзема, вселената е подредена и пълна нирвана обхваща сетивата ти.
Всичко това го няма в IT.
Има тъмни, мрачни помещения, злото струи от вратата и инстинктите ти ти подсказват да се обърнеш и да се разкараш веднагически. От задника ти не излиза нищо подобно на дъга, по- скоро се притесняваш че ще имаш доста пране като се прибереш у дома, надявайки се цял и жив. Обзема те адреналина и сетивата ти се парализират просто от страх, което нека си признаем е съвсем нормално човешко чувство (да бе, аз съм пъзла).
Когато ни поканиха да тестваме стаята, аз като една видна примадона почнах с уговорките. "Аз няма да играя". "Няма да ме плашите". "Няма да ме стряскате". "Няма да ме заключвате". Мрън- мрън-мрън. И тези ти ми хора с нерви като кораби въжета вместо да ми пратят някой клоун, ми казаха че искат да играя и ще направят всичко по силите си да не се стресирам. Ти кажи честно ...
Събираме отбор от 6 човека, щото не се знае злото точно колко ще трябва да го борим и ми се иска да отида с тежката артилерия. 2 часа по- късно излизаме, здрави и цели с много нови спомени и емоции.
Да започнем от там, играта в IT е дълга. Не защото е фрустриращо трудна, а защото има много пъзели и защото трябва да прескочиш собствената си психологическа граница и да прекосиш помещението, а не само да се криеш зад приятелите си (които също странно са се скупчили на едно място и радиуса в които всеки оперира е на метър около основната група). Атмосферата и декорите са точно каквито трябва да бъдат, почти всяко нещо което е пред очите ти е поставено с цел да съжаляваш, че не си звънял на майка си по - често и че не си вършил достатъчно добри дела, докато е било време. Загадките са с умерена трудност, искрено се надявам че обратната връзка която върнахме на чудесния екип направил стаята, е помогнала да пипнат едно две неща, които имаха нужда да станат една идея по- логични и интуитивни. Пъзелите и механизмите са авторски, нещо което винаги ме изпълва с чувство на уважение към всеки дръзнал да подходи към подобна задача.
Без да ви развалям удоволствието от играта ще ви кажа че дори и страхливо същество като мен успя да се включи на почти всяка загадка и да бръкне навсякъде. Респективно домакините ни се бяха погрижили освен да не получа микроинфаркт да имам столче и да минавам отвсякъде с моя размер (благодаря за което!). Винаги е страхотно усещане някой да се съобрази с това че си различен, как да не ги харесваш тези хора. Защото на финала, клиентът трябва да е важен и възможността да нагодиш продукта си по негови изисквания е повече от значимо, бих казала в този бранш е вече задължително.
Играта е праволинейна, добра новина за Фюри. Всичко в стаята работи, което напоследък (тъжно) се случва все по- рядко в стаите за бягство. И последното помещение kick ass, честно. Пъзела с гласовете е нещото, което ме впечатли най- много. Има пъзел с топче, Данчев пропусна (понеже им е най- големия фен и според нас всяка уважаваща себе си стая трябва да има пъзел с топче). Обелих им човешкия крак, извинявам се. Цвети подскачаше още на стълбите на кооперацията, Ицо се смя много (щото си е такъв), а Оби се наложи да пипа на Митко яката дупара. Всичко друго ще го премълча.
Ако horror стаите и преследването на адреналина е вашето нещо, ако Sawroom - Началото и Sawroom II - Отмъщението са ви харесали, IT е вашата следваща дестинация. Ако пък ви се решават яки загадки но ви е страх, обадете им се, сигурна съм че ще намерят начин. Фюри дава