Escapepolis - Розуел 1947 - Тайната на Извънземните
https://www.escaperoomathens.gr/eng/
Розуел 1947 - Тайната на Извънземните
Fury team: Иван Минчев, Цвета Данчева, Алла Данабашева, Владислав Кубатев, Надежда Данабашева
Дата на посещение: Септември 8, 2018
Нашето време: 65:00 минути
Чували ли сте израза, "It's not you, it's me?". Така се чувствам за тази стая, защото тя ни даде всички шансове да я харесаме. А ние, простаците, не ги използвахме.
Предисторията да попаднем в тази стая е кратка, имахме час за съвсем друго място, а именно Release the Kraken на Great Escape. След бясно шофиране по уличките на Атина, плащаме безбожните 1o eвро за паркиране на възможно най- близкия до стаята паркинг, за да не губим време. Плащаме ги на гръцки варварин, който яде мазна баничка и по брадата му има трохи, гипс и още някакви неизвестни субстанции (човекът беше част от строителна група извършваща някаква дейност на упоменатия паркинг). Говори бавно и ми обясни че трябва да паркирам "вид йор бек то дъ вол" или иначе казано със задницата на колата към стената. Фразата на развален варваро-английско-гръцки език остана е отбора и до ден днешен се споменава по много поводи. След като влитаме в лобито на Great Escape се натъкваме на нещото, което убива всеки бизнес, скапан и кисел персонал.
Избрах тази стая заради доброто им представяне в интернет пространството, чудесен сайт, интересни снимки, като цяло всичко е направено професионално и точно. Явно имат една грешка и тя е, че наемат някакви недорасли кисели милениъли за оператори.
Закъснели сме, факт. Ние сме си виновни, факт. Казват ни че не може да ни пуснат в стаята, нямало време да я изиграем, да я ресетнат за следващата група. Предложение ни да играем нещо друго? Мълчание, пълна липса на внимание, и момчето и момичето са се впулили в екраните и ние не съществуваме за тях. Ядосах се, после излязох да пуша и да пуфтя навън. Доядя ме за много неща, и за това че съм правила проучване дни преди да отидем в Атина, и за това че закъсняхме и за това че разкарвам отбора излишно и за това че срещам пълна липса на разбиране и на отношение. Собствениците на Sherlocked Homles спасяват положението и след като им се обадихме че имаме време, но нямат стая, ни насочват към Escapepolis и тяхната Roswell 1947. След половин час сме при тях, посрещат ни супер приветливо, правят ни топло кафе, нещо което в Гърция е рядко срещано, но правят усилие заради нас. Влизаме да играем.
Стаята започва в морга. Ние имаме доктор! Влади от отбора работи като травматолог в Германия и веднага се насочва да бърка в кървавите легени с човешки органи в тях. Спираме го навреме като му обясняваме че едва ли това е част от играта, по- скоро е от декора.
Като се върна назад, всъщност имаше интересни загадки в тази стая. Дали бяхме уморени, или просто нямаше никаква логическа свързаност между тях не знам, но забихме здраво на няколко места. Изнервям се, в стаята няма едно място за сядане и супер много от така наречения junk, досиета на пациенти, доклади, десетки листове с текст. Както в последствие се оказва те нямат почти никакво отношение към играта, което не ми пречеше да се върна към тях поне 12 пъти и да ги изчета, докато накрая съвсем в прав текст не ни написаха да ги оставя на мира в тях няма нищо важно. Стаята не е линейна и може би това е нещото което ни обърка многократно, ситуацията имаш 4 цифрен код и 5 катинара където може да го въведеш е винаги дразнеща. Във второто помещение имаше приятни ефекти, даже съвсем прилично направени, извънземни, изобщо всичко което може да очакваш от подобна стая. Излизаме след цели 63 минути и сме доста уморени.
Убедена съм, че ако бяхме изиграли тази стая сама в определен ден и ние щяхме да се справим по- добре и стаята щеше да ни остави по- добри впечатления, но случката в Great Escape до това че бяхме скапани и раздразнени си каза думата. Ще ни е за урок :)
Нашата снимка 😊
Снимката на Escapepolis 😊