Този, който е казал че 40 е новото 20 ...
Този, който е казал че 40 е новото 20 е пълен тъпанар! С което започваме ретроспекцията на първия ден, от както Надя стана на 40.
Днес ревах няколко пъти.
Първо като се обади тате и ми каза, че въпреки че живота ме мачка е до мен, обича ме и се гордее с мене.
После ревах щото колегите, тия мои прекрасни колеги ми написаха, че ми знаят името. На вас това нищо не ви говори, обаче за мен струва повече от хиляди думи и пожелания.
После ревах щото Рада ми прати писмо. И подарък. И е луда, ама това е друга работа.
После ревах пак, щото се сетих какво ми каза татко сутринта.
След няколко часа бачкане и подсмърчане ми остана време да рефрешна социалките и ревах, щото видях Рада освен че е луда, ми е писала по стената. Аз и по принцип я обичам, не само на рождения си ден, да е ясно.
Така, след това, гледам си съобщенията, моя мъж Генчо ми пратил песен. Слушам:
„Искам да извикам – още те обичам, нека да започнем пак...
Искам да извикам – нека да те има тук до мен на този свят...“
Рева пак. А е само 17 часа.
Преди няколко дни Алла ме попита, какво трябва да си направил на 40. Понечих да и кажа няколко пъти някакви глупости, накрая и казах че преди всичко трябва да си станал смислен и добър човек. И всяка сутрин да ставаш с мисълта че си по- добра версия на себе си, от тази вчера. И накрая на деня, като затваряш очи, да знаеш че си направил най- доброто от този ден.
Та, аз съм по- добра версия днес, на 40, отколкото бях вчера, на 39. И това е, защото имам вас. Всички, които днес ми изпратихте подаръци, звъняхте, писахте, дойдохте в офиса за да ме прегърнете, пратихте ми смс-и с пожелания за фурни и автобуси, заради вас ревах днес, няколко пъти, и всеки път от щастие. Правите ме по- добра версия, всеки ден, моля ви- не преставайте.
А на живота, неговата мама- bring it on! Защото зад гърба си имам армия. РАЗБРА ЛИ БЕ, А-Р-М-И-Я!
С вас, не ме е страх за следващите 40. Обичам ви!
P.S. А детето ми, ми направило баси якия заек, заклевам се, по- хубав заек на света няма. Защото е на мама зайчето. Не можех да не се похваля, като от филм на Бъртън е!
