And thank you, random citizen!

Не ходя в МОЛ- а.

Рядко имам време да се занимавам и обикновено ходя с ясна и конкретна причина, да купя определено нещо и да се измитам възможно най- бързо.

Втората причина поради която не обичам да ходя в МОЛ- а са продавачите. Всички са на средна възраст 20-22. Стоят на купове, по няколко, като уличните банди. Гледат навъсено и с такова самочувствие, как смееш да им говориш и да им отнемаш времето, ти застаряваща лелко с протъркана чанта и незначителен бюджет.

Ходих днес в МОЛ Сердика да прехвърлям един договор към Теленор. Бях с Алла, и понеже се сетих че трябва утре да я водя на рожден ден на една нейна съученичка, и двете се съгласихме да вземем някакво парфюмче за подарък, не са малки вече за играчки и кукли, а да им подариш нещо за училище е още по- смотано.

Влизаме в магазин Douglas, една огромна, много хубаво направена парфюмерия, може да се загубиш вътре. Посрещат ни намаленията, парфюмите са намалени на около 120 лева единия. Малко ми присяда на гърлото. Обикаляме и някъде в дъното виждам някакви лилави комплектчета, викам си на ум, това е което търся, нещо от по- задните рафтове. Вдигам пакетчето, 129.00 лева. Докато се опитвам да си прибера очите в орбитите им, едно девойче на видима възраст 19 години ме приближава. „Да ви помогна ли, да ви го покажа?“. Отговарям с категорично „Не, видях цената, благодаря ви“. И очаквах че момата ще вдигне вежди и ще ме подмине като малка гара. Обаче не, жива да не бях. Девойката ми се усмихва мило и пита какво ни трябва. Казвам подарък търсим за детенце на 13 години, нещо скромно. Пита колко е бюджета, отговарям 30-40 лева. Девойчето ме помъква някъде из магазина и ми вади една много спретната кутийка, вътре няколко миризми в сладурски малки шишенца. Колко пари? Отговаря ми, 20 лева. Не знам дали се сети, че се изсилих като казах 40 или стана случайно.

Детето отсече, това е подаръка, взимаме го. Отиваме на касата. И момичето все така усмихнато казва, понеже е за подарък ще ви го опаковам. Предложи ни избор на хартия. Даде ни картичка. Запечата всичко внимателно, с такова старание, почти с любов. Накрая сложи всичко в пликче, подаде ми го и ми пожела успешен ден. А аз и казах „Благодаря че се отнесе толкова добре с нас, въпреки скромния бюджет с който разполагаме“. А тя, понеже разбра точно за какво говоря, ни пожела весел рожден ден.

На излизане си мисля, как стигнахме до там когато някой се отнесе с нас по човешки да ни прави такова впечатление, но да, това са фактите от днес.

Благодаря, мило момиче, защото не ме унижи пред детето, а си свърши както трябва работата. И не ме накара да се почувствам като застаряваща лелка с прожулена чанта и незначителен бюджет.

Faith in humanity, restored once again!