Room 66 II - По действителен случай
По действителен случай
Fury team: Георги Георгиев, Йордан Данчев, Васил Йосков, Димитър Смилянов
Дата на посещение: Ноември 3, 2016
Нашето време: 40:33 минути
Голям дрис.
Това беше общото мнение на момчетата от Фюри (защото момичетата не играха, причините- след малко).
По принцип сме играли предшественика на тази стая, но определено Room 66 са оставили своя отпечатък над Инсомния и да свършили прекрасна работа. Декорът е доста по адекватен към историята, определено по зловещ и не претрупан. Историята е изчистена и пъзелите които украсяваха, но пречеха на общата визия преди - сега ги няма. Много по ясен геймплей. Със сигурност стаята е по- лесна за изиграване, но това е САМО ако няма определени фактори, които може да научите единствено ако посетите Room 66 II (с името можеше да се постараят повече, на фона на цялото внимание отделено на стаята и играта, името е някак си прибързано решение, поне според нас). Момчетата ми казаха няколко неща: "Много яко", "Истинската хорър стая на София", "Мега интересно, стига да не напълниш гащите".
А аз, какво правих аз? Не влязох в стаята по една причина, не издържам на jump scares, вдигам адреналина но не по приятния начин, изнервям се, изобщо ако някога искате да ме ядосате и да почна да викам, може да ме уплашите, ще постигнете целта си. Съответно реших че не искам да си причинявам това и на себе си и на отбора, но с удоволствие ще наблюдавам. Смях се в шепи за да не ме чуят, когато в началото на играта се озоваха в помещението и останаха с пристиснати гърбове към стената поне за няколко минути, аз вероятно не бих се отлепила поне час.
Преди всичко да кажа, да наблюдавам симпатичното момче което водеше играта е като да наблюдавам виртуоз диригент. Следеше всяка дума, в точно определени моменти, подбрани точно психологични моменти пуска ефекти, става, сяда, насочва някакви устройства, смее се на глупостите на отбора, сменя слушалки, мърмори си под носа „това не се пусна“, „ух закъснях“ и изобщо "зад кулисите" се оказва едно много сложно дирижирано изживяване, но сега разбирам защо тази стая е толкова ... хм ... емоционална, всяка секунда някой мисли как да ви накара да подскочите. Мога да кажа, че тази стая не разчита само на визуално или игрово забавление, разчита на това да подхрани страховете ви, да събуди най- тъмните кътчета на съзнанието ви и да ви накара да се почувствате живи.
За любителите на хоръра, може би единственото място в София където можете наистина да се насладите на ужаса. Не мога да пиша за вие-знаете-какво (тези които са играли) но ще кажа че един от най- силните елементи на стаята става скрит за хорските очи, обаче е изпълнен великолепно. А като се отвори втората врата, бях сигурна че някой от момчетаа ще побегне с писъци :D
На въпроса дали ако сте играли Инсомния, Room 66 II ще ви хареса - нашето мнение е че да. Стаята трябва да се изиграе вече традиционно за 66 минути, определенo усещането е друго и накар някой от старите пъзели да са запазени и да ви се сторят познати, стаята носи ново усещане и то обикновено се изразява с притопляне около дупето.
Нашата снимка 😊
Room 66 II за нас:
Кой не знае отбор Фюри,
кой не е слушал за него?!
Само лаици в ескейп игрите
или влюбени люде в своето его :)
Е, ний ще ви кажем –
това е отборът,
който загадките ще размаже
и е съставен от ИСТИНСКИ хора!
При нас се отбиха
и с хъс, но без зор,
сармите ни свиха
без да стигат до мор.
Но знайте, момчета,
че сте с верен акорд
и сте вий славна чета,
но без Надето, няма рекорд ;)