2023 - the good, the bad, the ugly
2023 година за мен – радост и тъга.
В личен план се фокусирах основно върху 2 неща, едното лесно, другото трудно.
Много пътувах.
Ако трябва да го визуализирам: Австрия 2 пъти, Германия 3 пъти, Унгария 2 пъти, UK, Полша, Италия, Гърция, Словакия и Испания. И България я обиколих неколкократно.
В километри, между София и всички дестинации съм пропътувала по въздух и земя 31107,63 километра.
Ходихме на фестивалите NOVA ROCK и Midalidare, на The Book of Mormon, концерти на Måneskin, Rammstein, Agnostic Front и Pantera. Изиграх десетки яки стаи на всичките тези територии.
Празнувахме годишнини от завършването на класа , юбилеи на близки хора, следихме бурята Даниел от първо лице в Гърция, отгледахме първите си домати в двора, ходих на опера, на филхармония, посетих няколко музея, прочетох няколко книги и организирах първото си градинско парти за децата от квартала на Хелоуин.
Редактирах и пуснах новата версия на https://www.danabasheva.com/. Продължих да бъда амбасадор на Top Escape Rooms Project за България и станах амбасадор за България световното по ескейп стаи ER Champ. Щото ескейп стаите си остават и през 2023 най- големият ми страничен проект.
Не се оплаквам, искам само да кажа на тези от вас с малки или подрастващи деца, ИМА ЖИВОТ СЛЕД ТОВА, стискайте зъби 😁
И второто, много тренирах (шшшт, знам че тренирате повече от мен, няма да си ги мерим).
В началото на годината тихичко и полека започнах с индивидуални тренировки, опитвайки се покрай всички тези пътувания да имам поне 3 на седмица. Случи ми се за първи път на 47 години. Дали имах съмнения. Определено! Дали ме беше срам? Със сигурност! Дали го преодолях? Почти …
Няма да ви казвам че съм станала машина от мускули и мога да блъскам 100 кила от лежанка. Ще ви кажа само че е възможно да тренираш без да пускаш постове в Инстаграм, даже според мен е здравословно. Това което исках да постигна е да имам двигателна култура и издръжливост. Мисля че успях. Изпълних целите си всеки един ден от годината и за мен е малка радост че Apple и гемификацията им за движение за мен работят, понеже ми беше мисия да си постигна всички предизвикателства за годината. Генчо когато ми купи часовника се надяваше да ме мотивира, благодаря момчето ми, но този часовник изигра важна роля и ме буташе през цялата година. Може да ви звучи смешно и абсурдно, но при мен сработи отлично.
ГОЛЯМАТА ПОБЕДА!
Всеки път когато се връщам от тренировки минавам с колата покрай едно КФС. За мен това е голямото ми изкушение, обичам вкуса и ако някога трябва да избирам нездравословна храна, КФС ще бъде моят избор всеки път. Липсва ми много откакто се опитвам да живея малко по- здравословно и всеки път, минавайки покрай ресторанта си мисля, сега ще спра, ще се възнаградя за това че отидох, тренирах усилено и колкото мога и заслужавам. Няма седмица, няма ден да не съм си го помислила, правейки ляв завой на България.
Не спрях. Нито веднъж.
Не е лесно. Ако преминавате през подобни периоди в живота си, не сте сами в изкушението. Спортът за мен не е удоволствие, аз се опитвам да го превърна в задължение. Дисциплината е единственото, което ми помага да бутам напред. Има дни, в които само това че съм стигнала до залата е победа. Това, че съм успяла да добутам последната серия е абсолютно постижение. Това, че не съм спряла на КФС е върхът на деня ми. Има добри дни и лоши дни. В момента всичко което се надявам да ми се случи е да не се откажа. И в добрите и в лошите дни.
В професионален план – казах повече професионални „довиждане“ на способни, знаещи и можещи хора, отколкото мога да приема. ИТ индустрията е в криза, рецесията е истинска и афектира индустрията, бизнеса, стратегиите, но най- вече хората. Около мен приятелите ми от години, които са в същия бранш, започнаха да говоря за планове да сменят посоката, от това да правим ескейп стаи, до това да правят цехове за мебели. Не знам дали някой си направи труда да замери пазара на труда в София от пика на Ковид до тази година в ИТ, но очаквам числата да са брутални. И хората, които се радват че най- накрая „програмистите си получават заслуженото“ и се кефят какво се случва, надявам се кармата да не ви бави много (особено пък тия, дето са в същия бранш).
За 2024 искам няколко неща (Вселената, чуваме ли се?).
Искам да успея да се мотивирам и да продължавам със тренировките. Намерих си чудесен нов треньор, учи ме да дишам правилно, да определям целите и възможностите си правилно. Ще продължа да го правя тихичко и по моя си начин, защото силно вярвам че всеки трябва да намери собствената си комфортна зона, а не да следва трендове.
Ще ходя в Испания, Германия, Полша, Словакия, Румъния Австрия, Чехия и Сърбия (засега това е планирано). Ще ида на Rammstein с Прага и Белград, ще гледам супер яките групи пак на Нова Рок, ще гледам Tool в Краков и ще ида на Мидалидаре и Hills of Rock. Ще гледам музеи в Барселона и ще си гледам работата в Мюнхен. Ще играя стаи в Полша и Букурещ и където ми стъпи крака.
Пожелавам си егото ми да проговаря още по- рядко, когато си отварям устата.
Пожелавам си повече смиреност и повече мъдрост да обясня на хората моята гледна точка.
Пожелавам си малката къщичка на края на плажа.
Пожелавам си хората да бъдат по добри.
И на вас пожелавам същото.
🖖
